Home » 2010 » May » 4 » ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
12:41 PM ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА |
ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА I. Понятието „Агресия”.
Агресията е специфична
форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а
често и груба сила спрямо другите с намерение да им причини вреда,
болка или двете едновременно.
Агресивността е
нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението,
което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесе
повреда на хора или предмети.
II. Фактори, пораждащи агресия.
♦ У деца, не спали достатъчно, се
забелязват внезапни изблици на агресия, последвани от изблици на дълбока
изолация.
♦ Друга причина за поява на
агресивност у детето може да се дължи на силна неудовлетвореност
вследствие липса на обич и чувство за лично благополучие.
♦ Някои родители наказват всяка
негативна проява на детето, а други изобщо не обръщат внимание.
Интуитивно детето много добре усеща родителското отношение и реагира
така, както може.
♦ Лошите семейни взаимоотношения,
отсъствие на единия или двамата родители, алкохолизма, конфликтността в
семейството, постоянното унижаване на достойнството на детето са
фактори, предизвикващи детската агресивност.
♦ Телевизията е друг социален
фактор, който може да породи и да влияе върху агресивното поведение.
Освен положителни, тя има и отрицателни качества- поражда умора;
превръща насилието в нещо нормално и обичайно и провокира у детето
желание за подражание.
♦ Родителите в процеса на
възпитание и общуване с детето проявяват различни стилове. Двата
доминиращи стила на общуване са авторитарен и либерално- демократичен.
Либерално- демократичния стил може да бъде изтълкуван като търпимост, а
авторитарния може да увеличи детското противодействие.
III. Пътища за намаляване на
агресията.
♦ Създаване на оптимален емоционален
контакт с децата;
♦ Формиране на умения за съвместна дейност и
игри;
♦ Формиране на конструктивна социална
ангажираност у децата;
♦ Тренинг в самоконтрол;
♦ Тренинг в комуникативни умения;
♦ Възнаграждаване на поведението, което
одобряваме;
♦ Поправяне на поведението, което не можем да
позволим.
Дисциплинарни техники:
♦ позитивната дисциплина. С този
подход наблягаме на позитивните аспекти на детското поведение. Той е
по- ефективен, отколкото базирания на наказания;
♦ наказанието е подход, който
прилагаме при необходимост. То може да бъде възпрепятстване на дейност,
която детето обича- гледане на любима телевизионна програма или игра с
приятели. Физическото наказание като удряне или шамаросване трябва да
се избягва, както и някои типове словесно наказание.
IV. Връзката Семейство – Детска
градина за превенция на агресивното поведение.
Детето със сигурност не се
ражда лошо или насилник. Своето поведение то заучава от възрастните-
родители, учители, значими възрастни. Така то различава добро- лошо,
позволено- непозволено, награда- наказание. За да му помогнем да се
чувства щастливо, то трябва да получава любов, постоянство,
самочувствие, похвала, поощрение и внимание. Детето е тръгнало на
детска градина и се е научило да хапе, щипе, вика, хленчи, удря. Тези
прояви са елемент от адаптацията към новата среда, но и начало на
агресивните прояви, които трябва да се овладеят навреме. Ако учителят
даде да се разбере, че не толерира такова поведение в групата, то
тогава всеки, който пожелае да се държи по този начин, първо би си
помислил. Идентична е ситуацията в семейството. Много често детето,
прибирайки се вкъщи, е насъбрало гняв и излива гнева си върху по- малко
братче или сестриче или върху играчките си. Ролята на родителите е да
успокоят детето, да го прегърнат и заедно да разрешат проблема.
Добрата връзка семейство- детска градина може да
се изрази конкретно в:
♦ ежедневни разговори за поведението на детето в
детската градина;
♦ въвеждане на правила в групата, които знаят и
родителите;
♦ родителят- асистент на
учителите. Дневен престой на родител в групата и подпомагане на
учителите в ежедневните им задачи при работа с детската група;
♦ родителски срещи, в които
родителите споделят своите затруднения и победи при възпитанието на
детето с останалите родители. Така се постига споделяне на добър опит,
който всяко семейство може да прилага;
♦ сътрудничество между родители, учители и
специалисти. |
| Views: 2733 | |