Видове детски плач - 20 May 2010 - Blog - Бистро изворче
Home » 2010 » May » 20 » Видове детски плач
9:15 AM
Видове детски плач

baby cryingЧесто се налага спешно да се разбере причината за плача и да му се отговори. Бебето реве, какво да правим? Ами ако е нещо сериозно? Върнала се вкъщи от родилния дом, майката се чувства сама и изгубена в компанията на малкото човече, чието отчаяние е неспособна да разтълкува.

Но, от друга страна, е напълно нормално бебето, което за пръв път излиза навън и попада в ново обкръжение, на друго място с различни шумове и миризми, да се нуждае от няколко дни, за да се приспособи. Когато заплаче, объркването е толкова голямо, че, поне в началото, човек не може да запази спокойствие. Какво му е, какво не е наред?

Храните го, сменяте му пелените, люлеете го, разхождате го, слагате го да спи…

И въпреки всичко не млъква! Вие все по-силно се притеснявате и тревожите. Но бебето е прекалено хитро, усеща вашата тревога и заплаква още по-силно: „Помощ!”.

Поне по три причини, опитът да се тълкува бебешкият плач, е опасен:

Всяко дете има свой език и би било твърде самоуверено да си мислите, че е лесно той да бъде разгадан. Освен това, ако плачът се видоизменя според причината, а причини за плач дал Бог, този език прекалено се усложнява. Още повече, че става дума за лексика и интонации, които се променят с всяка изминала седмица от живота на новороденото.

Плачът кара родителите да се чувстват на мястото на бебето и да се втурват към него, водени от желание да разберат причината, която го е породила. В подобни случаи обаче, единственото, което възрастните знаят е защо самите те плачат. Те плачат, когато са объркани или отчаяни. Затова си мислят: за да плаче толкова силно, детето вероятно е изпаднало в страхотна безизходица. Всъщност извън безизходицата и болката детето си има безброй причини да се тревожи и силата на писъците му най-често няма нищо общо със сериозността на неговото състояние.

Начинът, по който детето плаче, както и причината за плача, се видоизменят в рамките на дадена криза, а това усложнява още повече нещата. Ако майката например го е нахранила преди по-малко от два часа, но не се досети достатъчно бързо, че може да е огладняло, виковете му ще се превърнат в гневни крясъци и ще се променят и по характер, и по причина. В края на краищата всяко незадоволено искане преобразува плача, прави го протяжен и болезнен. Това съвсем не означава, че първопричината за него е болката.

Тъй като посланието е станало комплексно, а детето - заложник на гнева си, майката вече няма да може да го утеши по обичайния начин, откъдето идва и нейното объркване. Част от плачовете са, като че ли вродени и еднакви за всички бебета. Ще се опитам да опиша някои от тях. Научните изследвания посочват, че трите основни вида плач - от глад, от болка и от гняв - действително се различават помежду си. Но да припомним още веднъж: бебешкият език през първите три месеца е толкова комплексен, че родителите нямат никаква вина, задето още не са го научили. Изследователите са правили множество опити: записвали са писъците на много бебета и са пускали записите на родители, с молба да ги дешифрират. Резултатите показали, че способността да се тълкуват зависи до голяма степен от възрастта, пола, емоционалното състояние и опита на анкетираните. Но като цяло отговорите се основавали главно на два фактора: сила и продължителност на рева. Разбира се, в живота нещата са далеч по-сложни. Въпреки че в първоначалната си фаза причината за плача не ни е известна, той се разпознава лесно. Към края обаче той се видоизменя и зазвучава като оплакване от нарастваща болка или гняв.

Плач от глад

Най-често новородените плачат от глад. Педиатрите съветват: „Ако имате съмнение, че бебето е гладно, нахранете го.” Отличен съвет, тъй като, щом го нахраните вие утолявате жаждата му, нуждата му да суче или да бъде носено на ръце. Тук, разбира се, съществува и опасност, в бъдеще да отговаряте с храна на всеки негов писък.
Когато е гладно, бебето плаче. Това са кратки, ритмични викове, които бързо се усилват и зазвучават като викове на болка и страдание. Вярно е, че изпитва болки - притиснато от нуждата да яде, то просто е олицетворение на глада.

Плач от болка

Този вид се разпознава сравнително лесно. Ако болката е внезапна (болка в ушенцето или от отворена безопасна игла), детето пищи пронизително и остро. Тогава няма как да не се намесите начаса! Хроничната болка или болката, придружена от висока температура, предизвиква друг вид рев. Той наподобява неравномерен, слаб, но повтарящ се хленч, точно като на ранено животно. И в този случай незабавно му обърнете внимание, тъй като наистина се вижда, че бебето не е добре!

Плач от гняв

Избухва яростно, главно, когато някаква важна потребност не е задоволена и детето, освен че изпитва голямо лишение, се чувства безпомощно. Когато не срещне разбиране, избликът на гняв преминава в ярост. Подобна реакция не е отрицателна, тя доказва, че бебето се надява на света, в който се намира. Свят, където апелите му могат да бъдат чути. това обяснява защо викът за нещо друго, често може да премине във вик на ярост.

Плач от самота или скука

Започва като протест. На детето му омръзва да лежи само в леглото все под една и съща играчка. Ако не отидете при него, започва да хленчи: „Как така никой не идва?” Тогава надува гайдата и в края на краищата получава онова, което си е наумило - компания.

Плач от тъга

Жалостив хленч, по-точно злокобен, който в никакъв случай не би трябвало да чувате. Това е вик на душевно страдание, което бебето, почувствало се изоставено, необичано или лишено от нужното внимание изпитва. Така реве дете, отделено от майка си или дете, чиято майка е в плен на собствената си душевна болка и затова не е в състояние да събуди у него радостта от живота.

Новороденото има безброй други причини да вика, плаче и крещи, да протестира и някои от тях ще разгледаме по-нататък. Но доколкото ми е известно, тези причини не могат да предизвикат някакъв точно определен вик който да е присъщ на всички бебета и който да е толкова характерен, че да мога да го опиша, за да го разпознавате и да реагирате адекватно.

За щастие, освен по характера на плача, родителите съумяват да разберат какво иска да им каже бебето и по други признаци. Те владеят и множество стратегии да го утешат по най-подходящия начин. И уменията им не зависят толкова от знанията и предписаните им съвети, колкото от силата на емоционалната връзка между детето и тях.

Източник 

www.deteto.org

Views: 301 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]