Home » 2010 » August » 12 » Принципи на родителството
11:21 AM
Принципи на родителството

liubomira.jpg03.08.2010 г.

автор и снимка: Любомира Любенова

Тъй като моето семейство е едно от най-успешните, които съм виждала, ще си позволя да посъветвам родители как да изградят приятелство с децата си.

С моите родители сме като приятелска компания, в която всеки си знае ролите и е наясно КОЙ е. Не си спомням да е имало моменти, в които да се чувствам подценена или омаловажена, когато трябва да се взима някакво решение. Тъй като съм много благодарна на моите родители за ценностите, които са възпитали в мен, постоянно се връщам години назад и им задавам следните въпроси:

- Как успяхте да ме спечелите толкова много?

- Когато се появи еди-коя си ситуация, как знаехте кое беше най-правилното нещо?

- Как разбрахте, когато се борех с дълбоките си тийнейджърски терзания и как намерихте подход към мен?

- Защо преди 10 години бяхте толкова строги?

- А защо преди 6 години, когато заслужавах строгост, вие бяхте толкова мили?

- Как постигнахте това, че сега самата аз инициирам постоянни срещи с вас и искам съвети?

Ей такива въпроси ме вълнуват сега, защото по някое време и на мен ми предстои да стана родител. Те ми отговаряха на всички питания подробно. Диксутирали сме дълго време техния подход, защото искам един ден да бъда способна да възпитам децата си по същия начин, по който бях възпитана и аз.  Успях да си изкарам някои принципи, които са основани на техния опит... и на моя опит - като дете. Всичко, споделено с вас,  е съкровена част от живота на моето семейство.

Прочетете повече в www.liubomira.weebly.com! 

Детето никога не е "малко" и "неразбиращо".
И до ден днешен това е основен принцип в нашето семейство. Винаги сме били "равни", когато са се решавали семейни казуси. Помня, че бях на 7 години, когато трябваше да се взимат сериозни семейни решения. Тогава се събрахме на "семеен съвет" (правим го и до днес!), на който условието е, че всички са равни и всеки трябва да си изкаже мнението по темата. Та аз бях само на 7! Какво имах да кажа? Не бях ли твърде малка? Не и за моите родители. Те ми задаваха въпроси, искаха да разберат как съм настроена вътрешно; какво мисля...

Този подход ми помогна да се чувствам значима; да казвам мнението си, независимо дали е различно от тяхното. Помогна ми да разбирам КАКВО мисля, но и да се аргументирам ЗАЩО го мисля. Помогна ми да се справя с бурната ми интонация, ако не съм съгласна с нещо.

Емоционалното състоянието на родителя не е срамно.
Някои родители крият емоциите от децата си, за да не ги товарят.Моите родители не са го правили, защото винаги са вярвали, че, като семейство, сме едно цяло и всичко, което преживява единия, е полезно и за другите. Затова не са живели, криейки емоциите си от нас. Винаги ми става ясно, когато им е тежко или радостно. Познаваме се доста добре. Не можем да бъдем лицемери един пред друг.
Мисля, че е грешна практика детето да бъде "щадено" от емоционалните моменти на родителите. Разбира се, нека емоциите  да се показват по зрял начин. Но, когато родителят се крие, все едно поставя детето в изолирана среда и то няма реална представа как протичат взаимоотношенията в едно семейство.

Този принцип на общуване и поведение ми помогна да разбирам сърцата на родителите си. Когато бях малка, ми идваха доста щури идеи (не са за разказване!), но тогава... само като си представях, че това може да "направи мама тъжна", идеята ми веднага се изпаряваше. Не разбирах защо някои неща са добри и лоши, но разбирах сърцата на родителите ми и не исках да ги огорчавам.

В семейството няма забранени теми.
Говорим за ВСИЧКО. Всякакви неудобни и удобни въпроси се разнищват, докато се изморим :). От семейството си научих за първи път за всички "женски" неща. В семейството си чух за първи път думичката "секс", не от улицата!

Това ми помогна да бъда директна и да не се срамувам да говоря по всякакви въпроси. Темите, които за повечето деца бяха "мръсни и интересни", за мен бяха нещо естествено, защото ми бяха обяснени с правилното отношение. Затова вългарните неща не са ме привличали. Когато всичко е изкарано "на светло", то придобива различен образ.

Постоянно нащрек.
Веднага ме улавяха, ако има нещо неправилно, дори и в мислите ми! Нямам представа как го правиха... Отговорът им днес е: "Един родител винаги усеща нередните неща в детето си". Но те не само, че ги усещаха, но и намираха подходящи начини да ги изкоренят.
Толкова съм благодарна, че не са ми се връзвали на инатите! А аз БЯХ класически инат. До ден днешен им благодаря, че не са се оставяли да ги манипулирам; да им променям позициите и да "става на моята". Не позволяваха на самосъжалението ми да ги командва.
И не само това - когато видеха някой проблем, те го изкарваха наяве. Помня стотиците моменти, в които съм се чувствала некомфортно, когато проблем в мен е бил директно назоваван.

Как ми помогна това? Научих се да се самонаблюдавам; да се преценявам; да разбирам в еди-коя си ситуация как съм излеждала.

При мама номерът не минава...
и при татко не минава!

Да, да, правилно прочетохте. Те винаги се синхронизираха за възпитанието ми. Изграждаха общи ценности и принципи, гледаха в една посока (и още го правят!). Когато единият ми е забранил нещо, номерът НИКОГА не можеше да мине при другия. Въпросът, на който винаги се ядосвах, беше: "Ти попита ли майка ти за това?". Аз мълча. Следва друг въпрос: "Тя какво каза?". Аз .. пак мълча... И следва отговор: "Аз казвам същото".

Винаги се сблъсквах със стената, през която не можех да пробия - единството на моите родители. Друг е въпросът дали след това е имало разговори и несъгласия между тях, но фактът, че пред мен те бяха в единство, изгради и мен като стабилна. "Не" означава "не" - постоянно ми напомняше баща ми. И вече... когато чуех "не", спирах да настоявам до безкрай.

Няма да ти дам съвет, ако не поискаш.
Това беше "подаръкът", който получих за 18-тия си рожден ден. Вече бях студентка, а баща ми по телефона ми каза: "Вече си пълнолетна. Имам ти доверие. Не очаквай обаче съвети от мен, ако не дойдеш сама и не си ги поискаш. Моите задължения към теб остават, но ти ще прецениш колко твоите към мен остават."

Все едно ме обля ледено студен душ. Първите ми мисли бяха: "Той ме изостави!". Но после останах насаме и... се възхитих на мъдростта му. Той ми даде възможност за свободен избор! И от този момент нататък... ние станахме ПРИЯТЕЛИ.

Едно от най-големите удоволствия за мен е да се събираме на разговори, в които да оглеждаме ситуации от различни ъгли и да получавам мъдрост за действие.

Обичам те!

Тези думи, изразени в действия, са цялостната линия на поведение в семейството ми. С брат ми спорехме кой е повече обичан. Аз мислех, че съм аз, а той мислеше, че е той :). И до днес често си казваме: "Обичам те!". И знаем, че е така...


източник semeistvo.bg

Views: 628 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]