Home » 2010 » May » 4 » Прекрасно несъвършенство
12:35 PM
Прекрасно несъвършенство

Прекрасно несъвършенство

Недялка Грозева

Като малка имах приятелка, която се казваше Ради. Беше прекрасна. С накъдрена на едри букли коса, хубава рокля, винаги стоеше изправена и честно казано, ми се искаше да бъда като нея. Веднъж отидохме на гости у тях. Майка й старателно проследи дали си събуваме обувките в антрето, обходи ни с поглед от глава до пети и след като установи, че нейното дете е „най-добре поддържано”, с усмивка ни пусна в сърцето на дома им. Той разбира се, беше перфектен.

Макар да бяхме съвсем малки, изпитах непознато усещане – съвършенството ми се стори доста атрактивно занимание. Няколко дни след така важното „гости”, обличах рокли, стоях изпъната като струна, дори носих панделка на главата. Може би на четвъртия ден реших, че не искам да съм като Ради. Не можех да тичам, да се катеря, да падам и да ставам, да се люшкам, нямаше как да се мотая с децата от квартала и да се катерим по покривите, за да хвърляме водни балони връз шапките на минувачите. Нямаше я свободата. Такава, каквато аз я познавах и исках. Това да съм идеална в поведението си, се оказа задушаващо занимание.

Прекрасно несъвършенство

Както се чудих защо моите родители не искат да бъда перфектното дете, много бързо станах благодарна, че са ме направили свободна. Боса по тревата, търкаляща се в снега, тичаща под дъжда, с хубава книга в ръка и нова пакост в главата... Ей така си спомням моето несъвършено и щастливо детство с моите несъвършени и прекрасни родители.

Както сами се досещате, когато Ради порасна, се обърна срещу цялата стерилност и подреденост в живота си. В четвърти клас бягаше от часове. Говореше се, че дори пуши...

Хубаво е да изглеждаш идеален, хората да ти се възхищават, но дали се чувстваш така, е съвсем отделен въпрос. Нима е нужно да живеем за хорското одобрение? Надали истинските ценности са винаги чистата и изгладена рокля и педантично подредената стая, в която всяко движение рискува да разруши създадената хармония. Тази клиширана идеалност е кафез на добрите намерения, от който рано или късно домашното пиле ще излети навън.

Днес от позицията на възрастен знам, че съвършенство в човешкия свят няма. Няма идеални родители. Има добри родители. Има грижовни родители. Има амбициозни родители. Има спокойни родители... Родителското тяло е форма с много агрегатни състояния. Най-важно е да обичаме децата си и да ги възпитаме морално. Светът ни е пълен с агресия и е повече от борба за оцеляване и конкуренция. Децата ни трябва да знаят два чужди езика до завършване на гимназия, да практикуват спорт и да свирят поне на един музикален инструмент. Онова съвършенство, което в ранните 90 години ме караше да се чувствам като роза под стъклен похлупак, сега е абсолютна задължителност. Днес животът върви с уверени и нахакани крачки напред и изисква същото от нас и децата ни. С колкото повече умения си украсен, толкова по-вървежен и пробивен си. Майката на Ради надуши какво се иска за едно перспективно съществуване, но не успя да го поднесе на дъщеря си по правилния начин и съвсем закономерно, се получи обратен ефект.

Хубаво е децата ни да са изрядни, устремени и целенасочени, но не и вманиачени. Няма вредни неща, има само вредни количества. Не е наложително да им натрапваме нашите идеи за съвършенство. Да амбицираш е едно, да задушаваш в амбиции и очаквания, е съвсем друго. Определено ми се иска нашите да ме бяха засилили активно към спорта от малка, може би повече екскурзии и време за английския... Повече мотивация и ориентация не биха ми били излишни. Това, което ми липсваше, бе самото побутване напред от родителя. Това, което да ми внуши колко са важни стимулът и действията за успешното съществуване. Сега аз и други мои връстници наваксваме, малко късно, но пък по-добре от никога.

Тъй като прекарах доста време в САЩ, наблюдавах внимателно как се отнасят тамошните родители с децата си. Направи ми впечатление, че сред истерията по материализма има и една друга страна. Връщането към най-чистите ценности. Личи си, че хората са пренаситени от глезотии и им се иска съзнателно да преоткрият истинските неща в живота. Тъй като във Флорида имам приятелско семейство - Грег и Мария, (която е българка) - родители на лъчезарния Николай, реших да ги разпитам за отглеждането на детето им. Съвсем на шега попитах Грег: „Какво те кара да мислиш, че Мария е добра майка?”, а той отговори: „Само виж усмивката върху лицето на сина ми. Мисля, че тя говори достатъчно. Знаеш ли, аз твърдо вярвам, че децата се учат от родителите си и че те са най-големият дар в живота ми. Искам моите деца да имат морални ценности, да бъдат честни и добри хора, затова избягвам да им крещя – те са просто малки човечета, които сега опознават света. Вместо да съм агресивен родител, отделям всяка свободна минута за игра с Ники, защото така се основават отношенията на доверие и комуникация между родител и дете, а и игрите са най-хубавата част от детството.” Още преди Грег да завърши мисълта си, Ники се устремява с един зелен флумастер към крака на татко си...Smiley


източник на информацията - www.sharenobg.com
Views: 182 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]