Малките мислители. - 26 May 2011 - Blog - Бистро изворче
Home » 2011 » May » 26 » Малките мислители.
1:05 PM
Малките мислители.


Развитие на мисленето при децата от 0 до 4 години

Анета Жечева, детски психолог

Малките мислители

Наблюдавали ли сте как си играят с кубчета децата на 2-3 години? Поставят две-три кубчета едно върху друго и миг след това с радостен смях разрушават кулата. И после пак строят... И пак разрушават… и пак… и пак. На нас, възрастните, това може да ни се стори леко глуповато, но всъщност мъника освен, че се забавлява, опознава нещата и… мисли.

В началото бе мисълта

Детското мислене преминава през определи етапи в своето развитие. Първото средство, което използва малкото дете за решаване на различни задачи, е практическото действие с предметите. Ако завъртите пред дете на 2-4 години пумпал и в един момент той престане да се върти, какво според вас ще направи? Да не мислите, че ще започне да обмисля този сложен феномен? Не! Просто ще започне веднага да действа – ще го побутва, тръска, дърпа, върти, почуква… И ако не получи желания резултат, може да се обърне за помощ към възрастните или въобще да се откаже от други опити. Подобно мислене е получило названието нагледно-действено. Задачата се дава нагледно и се решава с действия (с ръцете най-вече). Всъщност, този модел на действие се запазва у някои за цял живот. Това са онзи тип хора, които като се срещнат с проблем първо действат, а после може и да помислят, с което вбесяват всички логически мислещи хора наоколо.

За развитието на нагледно действеното мислене много помагат пъзелите, конструкторите, мозайките и всякакви игри за подреждане.

Децата мислят с ръцете

Има и още една последица от нагледно действеното мислене на 2-3 годишните деца, която може да „изкара от кожата” дори и най-любящите родители. Подавате на чедото купената след продължително избиране и обмисляне играчка и още на петата минута тя е разглобена на части. А на вашите гневни коментари и жестове, мъника отговаря с невинен и леко озадачен поглед („Ама какво иска от мен?”). Зад това „вбесяващо” поведение се крие опит да се отговори - по детски - на редица екзистенциални въпроси: какво се крие зад видимия свят, какво свързва нещата? И тъй като детето „мисли с ръцете си” то започва да изследва и преобразува околния свят. По своему. Като разглобява, къса и чупи.

Великият обрат

Хубавото е, че скоро на този „провалящ” семейния бюджет период, му идва края. Незабележимо и постепенно, в мисленето на детето се подготвя „велик обрат”: формират се средства, с помощта на които може да назовава, обозначава, а следователно, да си представя и въобразява явленията и връзките между тях.

Малките мислители

И най-мощното от тези средства е речта. Възрастните често пъти бъркат, като си мислят, че за тях и за децата думите имат един и същи смисъл. За малкото дете думата е свързана с някаква представа, конкретен образ. Например, ако кажем думата „цвете”, в съзнанието на детето тя е здраво свързана с образа на конкретно цвете (например, роза). И ако му покажем кактус, то категорично ще отрече, че и това е цвете. Ако попитаме 3 годишно хлапе какво е това котка, то ще отговори нещо такова: „А, аз познавам една котка, съседите имат.” Петгодишното ще ви обясни: „Котките ловят мишки и много обичат мляко.” Или „Котката има глава, тяло, опашка и лапички. А на глава – уши.” Едва към 6 години ще се появи един по-обобщен образ: „Котката е животно. Има домашни и диви, които живеят в горите”.

Около 4-годишна възраст детето започва да формира понятия и способност да оперира с образи, с което се поставя началото на следващия етап от развитие на мисленето – нагледно-образното.

С развитието на речта светът, в който живее детето, като че ли се удвоява – сега това не е само видимия, осезаемия и чуваем свят, но и светът отразен в думите, представите, понятията. Сега пред детето е цялата вселена. Е, звездите и планетите не можеш да докоснеш с ръка, не можеш да надникнеш в главата си и да видиш къде там се крие съня, но можеш да питаш! Да питаш, и пак да питаш, и пак …без край!

„Защо духа вятъра?”, „Откъде идват реките?”, „Какво има в телевизора?”… Десетки, стотици въпроси се стоварват на главата на 3-4 годишните деца. Като правило, в бързината, в суетнята, ние просто ги пренебрегваме, понякога заети със своите мисли отговаряме как да е, а понякога те ни заставят да се замислим самите ние. Наистина, как да обясним на детето от къде идват децата, защо тревата е зелена? Ще минат доста години преди детето да стане готово да възприеме научната картина на света, да узнае и разбере „вътрешните механизми”, които лежат в основата на озадачаващите го явления. Но мъникът не може и не иска да чака: изисква отговор сега, незабавно!

Въпросите - прозорец към света

Ако си дадем труда да се вслушаме в детските въпроси, ще разберем, че те доста променят смисъла си през годините. При 3-4 годишните преобладават въпросите, провокирани от любопитството („Къде е той?”, „На кого е това?”, „Какво е това?”, „Кой е този?”. След четвъртата година започва да се проявява интерес към „по-отдалечената” действителност – питат за училище, за професии. А след петата година, ще ни затруднят с въпроси, търсещи причината за нещата („А гъските защо не потъват?”, „А слънцето защо залязва?”, „А защо мъжете нямат гърди?”). С тези въпроси детската мисъл се стреми и да диференцира и да обобщи предметите и явленията от обкръжаващия свят. Различаването на живото и не-живото, на доброто и злото, на миналото и настоящето и т.н. е основата за възникването на първите обобщени представи за света, на контура на бъдещото светоусещане. От това, как отговаряме на детските въпроси, в голяма степен зависи каква картина на света ще има детето ни.

Според известният швейцарски психолог Жан Пиаже (първият изследовател на детските представи за света), до 4 годишна възраст детето най-често използва магически обяснения за ставащото около него – причината нещата да се случват са вълшебствата. След 5-тата година мисленето придобива нови качества – егоцентризъм, глобалност и – нещо много специфично – разбиране за цялата околна действителност като одухотворена. Детето може да си представи тичащ шкаф, пиещ будилник, разговарящо куче… И да спорим с него е абсолютно безсмислено.


из www.sharenobg.com
Views: 518 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]