Home » 2010 » May » 18 » Идва ли краят на игрите за днешните деца?
12:19 PM
Идва ли краят на игрите за днешните деца?


 

Все по-малко деца си играят свободно сред природата, без зоркия поглед на своите родители.
Снимка: Биг оуг чайлд кеър сентър

Днешните деца са лишени от някогашните игри – на половината от подрастващите е забранено да се катерят по дървета, да играят с конкърс (игра с кестени, нанизани на връв) или да карат колела, заради прекалено предпазливи родители, които се ужасяват, че те могат да се наранят, пише в. "Индипендънт”.
Вестникът цитира скорошно проучване, според което на половината от децата между седем и дванайсет години не се разрешава да се катерят по дърветата. На всеки четири от десет деца се забранява да играят в местния парк или в зоната за отмора, ако няма поне един родител, а всяко трето дете не може да кара колело без родителско наблюдение. Едно от пет деца няма позволението на родителите си да играе на конкърс и едно от шест не може да играе на гоненица, тъй като прекалено загрижените родители са решили, че е твърде опасно. В същото време родителите се оказват по-малко бдителни, когато става въпрос за сигурността на децата им в интернет, показва проучването. На три четвърти от децата на възраст между седем и дванайсет години се разрешава да сърфират из интернет без никакъв надзор на възрастен.

Професионалисти от социалните служби по грижа за децата предупреждават, че развитието на децата търпи сериозни вреди заради манията за сигурност на родителите, която ги лишава от време за приключения и игри.
Адриан Вос, ръководител на фондация "Плей Ингланд”, казва пред "Индипендънт”, че играта е била винаги "основна част при израстването. Приключенските игри предизвикват и забавляват едновременно, като помагат да се изградят умения за реакция в критични ситуации. Постоянното обвиване на децата в пашкул може да ги остави зле подготвени да се справят със стресиращи или опасни ситуации, в които могат да попаднат по-късно в живота си. Децата имат нужда и желаят да премахват ограниченията като начин да открият границите на възможностите си и да развият способностите си.”

Проучването установява, че децата днес играят по-малко навън, отколкото родителите им, когато са били на тяхната възраст. От анкетираните родители 70% споделят, че са се забавлявали най-много навън. За сравнение, само 29% от децата се откъсват от четирите стени на дома си или от ограденото пространство за игра, за да усетят "приключенска” игра. Само едно на всеки четири деца играе в природни "диви” пространства или на местни улици.
Повече от три четвърти от децата казват, че искат да имат повече шансове за свободна игра с аргумента, че това ги кара да се чувстват щастливи, свободни и уверени. И 80% от възрастните се съгласяват, че децата трябва да са свободни да опитат приключенски игри, дори ако това ги подлага на риска от незначително нараняване.
Карането на колело и скейтборд са двете дейности за момичета и момчета, които са на челно място според проучването. Момчетата обаче са посочили като тяхно второ развлекателно занимание компютърните игри, следвано от откриването на нови и непознати места.
Момичетата най-много се забавляват навън, отбелязвайки откриването на нови места като своя втора най-желана дейност, следвана от игра сред природата, на игрище или в парк.

В книгата "Параноичното отглеждане и възпитание на деца”, социологът Франк Фуреди описва културата на страха, който предизвиква забраните към децата да излизат навън. Професор Фуреди констатира, че през 1971 година на осем от десет деца е било позволено да ходят на училище сами. Днес се смята, че е така при по-малко от едно на десет деца. Съществуват нарастващи опасения, че страхът за здравето и сигурността на децата парализира училищата и ги кара да премахват традиционните игри на игрището, като конкърс, бой със снежни топки и каране на колело, или да забраняват на учениците да плуват по гръб по време на уроците по плуване. Наскоро в графство Тайн енд Уеър, Англия, премахнаха състезанията с чувал и бягането на три крака (надбягване, в което състезателите участват по двойки, като десният крак на единия бегач е привързан към левия крак на друг) от спортните състезания, за да се избегне евентуално нараняване на учениците.

Джоси Глийв от "Плей Ингланд” поддържа мнението, че всъщност малката вероятност от инциденти е причина спортната площадка да е едно от най-сигурните места за децата. Рискът от фатално нараняване е приблизително едно на 30 милиона, а три четвърти от нараняванията, претърпени на училищното игрище, са незначителни порязвания и синини. "Проучването показва, че децата имат нужда от повече игра навън, за да развият важни умения за живота, да се справят с риска и да се предизвикват ежедневно, казва тя пред "Индипендънт”. Възможностите пред децата да поемат подобни рискове са ограничени. Това се дължи на нашата превантивна култура и прекалените ограничения заради здравето и безопасността. Ясно е, че трябва да се захванем с "културата на пашкула” и да дадем на децата повече възможности за свободна игра.”

По в. Индипендънт


Views: 418 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]