Home » 2010 » May » 4 » Дупка в оградата
12:37 PM
Дупка в оградата

Дупка в оградата

Радина Лилова

Дупка в оградата

Границата между истината и лъжата, между искреността и нетактичността, е понякога с дебелината на хартиена салфетка. Ние, възрастните, често се лутаме в лабиринта от правилни подходи, дори в ежедневието си. Различното поведение в ситуации, създали се у дома, в офиса, на роднинско събиране или просто на улицата, наричаме лавиране и със сигурност владеем поне в известна степен. Но лавирането е непознато и непонятно за децата ни, които все още притежават способността да наричат нещата с истинските им имена.

Като майка, имам няколко желания за детето си – на първо място, разбира се, да бъде живо и здраво, на второ – да бъде добър човек, което в известна степен изисква доза искреност от нейна страна. Да си добър и искрен е лесно на думи, а всъщност е безкрайно трудно да застанеш пред някого и да му кажеш честно какво мислиш за него. А добър ли си в такава ситуация или само искрен? Добър ли си, ако кажеш на някого, че е егоист, че е грозен, че носът му е голям или пък мирише на пот? Ето, че се заплетох в собствените си морално-етични категории. Представете си какво се случва в невинното детско съзнание, наблюдавайки ви отстрани. От детска гледна точка е малко объркващо – първо ги учим да казват това, което мислят, а после да не казват това, което мислят, като едновременно възнаграждаваме с наказание или поне мъмрене всяка детска лъжа.

Искам да ви разкажа няколко истории, в които център на внимание е детската невинност и искреност и поне един родител, попаднал в ситуация без правилен изход. Нямам за цел да соча с пръст правилни или неправилни постъпки, защото, ако аз самата знаех как точно да определя всяка от ситуациите, може би щях да преподавам в университет за родители.

Нещо невинно

Имало едно време, преди около 25 години, едно малко момче на име Калин. Калинчо играел тихо и кротко у дома, когато на вратата се позвънило – съседката леля Таня – се появила на вратата, за да се похвали с новата си рокля. Леля Таня тогава била около 35 годишна жена, възниска и пълничка. Новата рокля била изпълнена в разкошен розов десен, подсилен и подчертан с големи бели цветя. Непестеливият набор се спускал по снагата й, чак до средата на прасеца. Майката на Калинчо се усмихва любезно и честити новата придобивка, а малкият се подава иззад полата й, си с репликата „Лельо Таня, с тази рокля си много дебела”.

Ситуацията е конфузна за всички, освен за петгодишното момче, което мама и тати са учили да казва само истината. Последвалите реплики между възрастните не ни интересуват, защото отново попадат в графа лавиране или замазване на ситуацията. Но пък силно ни вълнува това, което се е случило, когато леля Таня си тръгнала обидена и входната врата на дома, пазещ своите тайни, била добре затворена. Калинчо бил порицан, а венецът на тази история е сочното наказание, с което била закичена искреността на детето.

Истории от дома

Тук децата са във вихъра си. Обикновено се провъзгласени за нищо неподозиращи информатори, работещи за базата данни на бабате и дядовците. Разказват надълго и нашироко как тати си хвърля чорапите на пода, мама е пресолила яденето вчера и тати „не е бил гладен”, татко простира, докато мама гледа сериал. Материалът се предава в чист вид, а след това се обработва, според нагласите към младото семейство и респективно „мързеливата снаха, например”.

Семейният фолклор на показ

На първата родителска среща още в яслата на дъщеря ми, учителката каза: „И да знаете, че всичко, което позволявате децата ви да видят и чуят у дома, се знае и предава тук”.

Всяко семейство си има по-малки и по-големи тайни. Както и навици, които обаче, извадени по подходящия начин на показ, облечени в детска невинност и описани с неподражаема наблюдателност, могат да ви накарат да потънете в земята от срам, дори постъпките ви да са били акумулирани от наистина добри намерения. Тук е мястото за история от моето детство.

Момченце, на име Иван, гордо показва на майка си съчинение на тема „Как прекарах лятната ваканция”. Първото, което ще отбележим в тази история е, че съчинението е вече прочетено от учителката и удостоено с голямо червено Браво с три удивителни. Майката е умилена, и докато гали момченцето по главата, се зачита в оценения по достойнство разказ на талантливия си син.

Ето и кратка извадка: „През лятото бяхме на почивка на морето. Всичко беше много хубаво, но съседите бяха софиянци и много ни дразнеха с начина, по който говорят, пък и бяха много надути. Но с детето им си играехме на криеница и беше забавно. Много ми хареса морето, всеки ден ходехме на плаж. Обаче на плажа ни искаха пари, за да ни пуснат, затова моят татко намери една дупка в оградата, през която влизахме на плажа, без никой да ни види. Беше много хубаво да се оглеждаме и крием, а пък и оставаха пари за сладолед. Татко заведе мен и кака в едни двор, за да наблюдаваме затворените там кокошки, които също бяха много хубави.” ...

До тук с идиличната семейна сцена и усмивката върху лицето на майката. Почти разплакана, тя пита сина си „какви кокошки”? И разбира, че става въпрос за птици, в зоологическата градина във Варна. Както сами се уверихте от прочетеното – нито дума за самата зоологическа градина, делфинариума или аквариума, които децата са посетили, влизайки през главния вход, с билети. А дори и да присъстваха в съчинението, дупката в оградата на плажа щеше да зее със същата страшна сила, подпряна от голямото двусмислено „Браво” с три удивителни.

Край на изненадите

„Бабо, как си? Ние днес се разходихме и ти купихме картина за юбилея в събота. Много обикаляхме, защото мама каза, че си претенциозна и няма да ти хареса какво да е.”

Всички се смеят леко пресилено, вие също, а гореща вълна преминава по цялото ви тяло, в опита си да овладеете яда и да извикате чаровното си излъчване. В крайна сметка – вие наистина сте казали това. Всичко останало е въпрос на самоанализ и интелигентност, проявена и от двете засегнати страни, за да не се превърнат обикновените детски думички в повод за вендета. Пък и може би децата са липсващото звено в отношенията, лакмусът за постъпките и поведението ни. Погледът отстрани е трудна работа и изисква конкретна доза искреност, която сме загубили някъде в безкрайното си лавиране.

Децата – функция на родителите си

Може и да не ни харесва това, което чуваме от алените устнички на децата си, но не трябвада забравяме, че в общия случай, това са нашите думи. Ако докато шофирате, детето ви чува да наричате другите участници в движението с думи като глупак или расов крокодил, то неминуемо, един ден ще чуете същите тези думи, изказани от вашите малки спътници в живота. И за да ви стане още по-приятно, въпросните изрази може да бъдат изречени по ваш адрес, със същата лекота и липса на дълбока омраза, с която сте ги употребили по адрес на мачото в колата, изпреварваща ви отдясно.

Вече сте родители, време е да прецизирате речника си

Започнете с псувните. Никога не съм чувала баща ми да псува, но когато станах малко по-голяма, усетих повторяемост в обикновените думички, които използва, когато е ядосан. Оценявам съобразителността му и сдържания тон, с който е приемал житейските неволи, съобразявайки се с нас – неговите деца. „Мамоооо, ще пукаме с тати бираааааа” се провикна онзи ден в магазина три годишно момченце, докато баща му, ухилен до уши, поставяше гордо в пазарската количка бутилката с бира. Ще дойде време, в което да надигаме чаши заедно с децата си, но си мисля, че ще ми бъде много по-приятно тогава да си пием бирата, вместо да я пукаме.


източник на информацията - www.sharenobg.com
Views: 184 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]