Деца с агресивно поведение - 4 May 2010 - Blog - Бистро изворче
Home » 2010 » May » 4 » Деца с агресивно поведение
12:43 PM
Деца с агресивно поведение
Психо-физиологични аспекти на деца
със агресивно поведение.
 
Повишена агресия при деца се явява един от най-често срещани проблеми в детски колектив. Той вълнува не само преподаватели, но и родители. Различни форми на агресията са характерни за повечето деца в предучилищна възраст. Практически всички деца се карат помежду си, бият се, псуват и т.н. Обикновеносъс усвояване на правила и норми на поведение тези непосредствени прояви на детска агресия отстъпват място на просоциални форми на поведение. Обаче, при определени категории деца агресията като устойчива форма на поведение не само се съхранява, но и се развива, трансформира в устойчиво качество на личността. Накрая се намалява продуктивния потенциал на детето, намаляват възможности за пълноценно общуване, деформира се негово личностно развитие. Агресивно дете носи куп проблеми не само на околните, но и на себе си.
 
През последните години научен интерес към проблеми на детска агресия се увеличи. Учени от различни области предлагат различни начини за определяне на същността на агресивно поведение, негов психологичен механизъм. При цялото това многообразия, агресивност общо взето се възприема като целенасочено нанасяне на физически или психологични вреди на друго лице.
 
По време на психологични изследвания се открива и описва ниво на агресивното поведение и влияещи върху него фактори. Сред тази фактори обикновено изпъкват особености на семейно възпитание, примери на агресивно поведение, които детето наблюдава по ТВ или от страната на други деца на същата възраст, нивото на емоционално напрежение и фрустрация и т.н. Обаче, изпъква, че всички тези фактори предизвикват агресивно поведение не при всички деца, а само при определена част. В едно и също семейство, в подобни условия на възпитание израстват различни по степен на агресия деца. Изследвания и многогодишни наблюдения показват, че агресията, придобита в детството остава устойчива и се запазва в продължение на целия живот. Може да се предполага, че още в предучилищна възраст се формират определени вътрешни препратки, способстващи за проява на агресия, че децата, са склонни към насилие, доста се отличават от свои по-спокойни връстници не само по външно поведение, но и по свои психологични характеристики. Изучаване на тези характеристики е доста важно за постигне разбиране на природата на тези явления и за същевременно преодоляване на тези опасни тенденции. За откриване на психологични особености, открояващи агресивни деца, необходимо да се сравнят с същите характеристики на деца в предучилищна възраст, не проявяващи склоности към агресия.
 
Проява на агресия в предучилищна група.
 
Агресивно поведение още в предучилищна възраст приема разнообразни форми. В психология е прието да се подчертават вербална или физическа агресия, всяка от които може да има пряка или непряка форми. Наблюдения показват, че всички тези форми на агресия съществуват още в групата на детската градина. Ще се спрем накратко върху характеристики на различни видове агресия в предучилищна възраст.
 
Вербална агресия.
 
1) Непряка вербална агресия е насочена към обвениня и заплаха на връстници, което се осъществява във вид на различни изказвания.В предучилищна възраст това може да бъде:
 
- оплаквания („А Иванчо ме удари, „А Иванчо не си е подредил леглото и др.)
-  демонстративни викове, насочени към изгонване на връстника („Майхай се, омръзнал си ми, „Не пречи);
- агресивна фантазия („Ако не слушаш, ще дойде полицай и ще те отведе).
 
2) Пряка вербална агресия представлява обиди и вербални форми на унижение на другия.
 
Традиционно "детски форми на пряка вербална агресия са:
 
-  дразнене
- използване на лоши думи
 
Физическа агресия
 
1) Непряка физическа агресия е насочена към материални щети на другия през непосредствени физически действия. В предучилищна възраст това може да бъде:
 
- разрушаване на продукти на дейността на другия (Събаряне на пясъчни фигури и т.н.)
- унищожаване или повреда на чужда собственост (Например, момчето взема играчката на другия и я хвърля на пода, гледайки как той (собственик) плаче).
 
2) Пряка физическа агресия е насочена към материална щета на другия чрез непостредствено физическо въздействие. Тя може да има символична и реална форма.
 
- символическа агресия представлява заплаха или заплашване (например едното дете показва юмрука на другото)
- пряка агресия – непосредствено физическо нападения (бой), който при децата протича включвайки ухапвания, драскотини, хващане за косата, използване в ролята на "оръжие” на пръчки и т.н.
 
Най-често при повечето деца се наблюдава пряка или косвена вербална агресия – от оплаквания и агресивни фантазии до преки обиди. При някои деца се срещат случаи на физическа агресия – както косвена, така и пряка.
 
За агресията на може да се разсъждава само по външните прояви, необходимо е да се знаят нейните мотиви и предходните преживявания. Откриване на мотиви за агресия при децата, изучаване на психологични условия и варианти са настоятелно необходими както за съвременна диагностика на това явление, така и за разработка на коригиращи програми.
 
Очевидно, че всеки агресивен акт има определен повод и се осъществява в конкретна ситуация. Разглеждане на тези ситуации, в които най-често се проявява агресивно поведение, е необходимо за разбиране на насоката на агресивното поведение, негови причини и цели, за да се разбере същностна на негова мотивация. Сред ситуации, провокиращи агресивното поведение на децата, се открояват следните:
 
·          Привличане на внимание на връстници към себе си (Момчето откъсва книгата от момичето, и разхвърля играчки, с което привлича внимание към себе си);
·          Потискане на достоинството на другия подчертавайки своето превъзходство (Забелязвайки, че на другия не му стигат детайли за построяване на конструктор, детето вика: „Ха-ха-ха, нека ти”);
·         Защита и отмъщение (В отговор на „нападение или насилствено отнемане на играчки децата отговарят със изблик на агресия);
·         Стремеж да бъде главен
·         Стремеж да получи желания предмет (Желаейки да притежават някакъв предмет децата използват насилие за постигане на целта)
 
Както се вижда повечето прояви на агресия се наблюдават в ситуация на защита на собствени интереси и защита на своето превъзходство, когато агресивни действия се използват като средство за достигане на определени цели. Съответно, максимално удовлетворение децата получават при достигане на желаната цел – било то внимание на връстници или привлекателна играчка – след което агресивни действия се прекратяват. По този начин, в повечето случаи на агресивни действия децата имат инструментален или реактивен характер. По същото време при някои деца се наблюдават агресивни действия, нямащи каквито и да е цели или насоки изключително причинявана на щета на другия. Например, момчето бута момичето в басейна и се смее над нейните сълзи. Физическа болка или унижение на връстници предизвиква при тези деца удовлетворение, а агресия в този случай е самоцел. Подобно поведение свидетелства за това че детето е насочено към вражда и жестокост, което разбира се предизвиква особена загриженост.
 
Психологични особености на децата, склонни към агресия.
 
Различни форми на агресивно поведение се наблюдават при повечето деца в предучилищна възраст. По това време някои деца проявяват значителна по-изразена склонност към агресия, което довежда до следното:
 
·         Висока честота на агресивно поведение – в продължение на час те демонстрират не по-малко от 4 акта, насочени към причиняване на щета на връстници, при това , по същото време при другите деца се наблюдава на повече от един;
·         Преобладаване на пряка физическа агресия – ако при повечето деца на тази възраст по-често се наблюдава вербална агресия, то при тези деца по-често срещано е пряко физическо насилие;
·         Наличие на враждебни агресивни действия, насочени към достигане на каквито и да било цели.
 
Във съответствие със тези признаци можем да оградим група на тази възраст с повишена агресия. Обикновено техния брой съставлява от 15 до 30% от общия брой деца в групата.
 
Опитвайки се да разберем, с какво се определя повишаване на агресия при деца на тази възраст? Защо в еднакви ситуации едните деца причиняват болка и страдание на връстниците, а другите намират спокойни и конструктивни решения?
 
Сред психологичните особености, провокиращи агресивно поведение, обикновено се очертават недостатъчно развитие на интелект и комуникативни навици, по-ниско ниво на произволност, неразвита игрова дейност, намалена самооценка, нарушени отношения със връстници. Обаче, остава неясно, какви по-точно особености в най-голяма степен влияят върху агресия при децата.
 
Сравнителен анализ на тези характеристики при агресивни и неагресивни деца показва, че повечето от тях агресивни деца малко се отличават от свои връстници. Така нивото на развитие на интелекта при агресивни деца общо взето съответства на възрастова норма,а при някои дори я превишава. А при повечето от тях е открит доста висок социален интелект: те без проблеми намират решения в трудни ситуации, представени на картинки или разкази. Нивото на развитие на произволност в групата на агресивни деца е донякъде е по-ниско; обаче някои агресивни деца имат добре развита произволност.
 
Прието е да се смята, че агресивни деца се отличават със неумение да играят, отсъствие на игрови навици, сред агресивни деца има повече деца, които не умеят да играят и по-малко онези, които достигнаха най-високо ниво на развитие на играта. Обаче, наблюдения показват, че някои агресивни деца обладават със добре развита игрова дейност и могат да организират интересна игра. Затова нивото на развитие на игрова дейност, както и ниво на развитие на интелекта, не може да се смята за главна причина на агресивно поведение.
 
Съществува мнение, че агресивни деца се отличават със неадекватна самооценка – завишена или обратното. Обаче, специални изследвания показват, че средно ниво на самоценка при агресивни деца малко се отличава от останали деца. Заедно със това, независимо от неголеми разлики при средни показатели на самооценката, се изясни, че агресивни деца имат по-големи разлики между тяхната собствена самооценка и очаквана оценка от страната на връстници. Разполагайки със достатъчно висока самооценка, тези деца явно се съмняват в положително отношение от страната на връстниците. Този факт може да свидетелства за това, че тези деца по-остро и напрегнато преживяват своята „недооцененост, непризнание на своите достойнства от страната на връстници. Характерно, че това напрежение, като правило не съответства на реалност. По своя социален статус в групата на връстниците агресивните деца малко се отличават от другите: сред тях има и предпочитани и отхвърлени връстници и дори лидери. Следователно, тези тежки преживявания са предизвикани не със реално положение на детето в групата, а негово субективно възприемане на отношение към него. На такова дете му се струва, че не го оценяват както трябва, не виждат негови черти/достойнства.
 
Най-големи съществени разлики между двете групи е начин на излизане от конфликтна ситуация и по отношение към детето към връстници. При решаване на конфликтни ситуации, изобразени на картинки на въпрос – какво би направил/а на мястото но обидено дете, практически всички агресивни деца отговарят така: „Ще го ударя с крака в корема, „Ще го набия и т.н. За разлика от тях другите деца измислят по-конструктивни и спокойни методи. Забележително, че интерпретирайки сюжета от картинките, всички агресивни деца приписват на изобразените персонажи враждебни намерения. Останали деца често интерпретират същия сюжет като безконфликтен.
 
Още по-големи разлики се очертават в процеса на реално взаимодействие на децата. В ситуация на съвместна дейност, когато на 2 или 3 деца се предлага да украсят свои картинки, или да съберат мозайка, агресивните деца проявяват по-малък интерес към работата на партньора, ярко отрицание, а понякога агресивно отношение към успеха на връстника. Те прекалено рядко дават/отстъпват свои предмети. За разлика от тях, неагресивните деца доста често помагат на партньора и отстъпват свои предмети.
 
Тези данни дават основание да се смята, че главната отличителна черта на агресивни деца е тяхното отношение към връстници. Другото дете за тях е противник, конкурент, препятствие, което трябва да се премахне. Такова отношение не може да бъде отнесено към недостатък на комуникативни навици. Може да се предположи, че това отношение отразява особености на личността, нейната насоченост, която поражда специфично възприемане на другия като враг.
 
Агресивно дете има изградено мнение за това, че действия на околните ръководи враждебност, те присвояват на другите враждебни намерения и пренебрежение към себе си. Това присвояване на враждебност се проявява във следното:
 
- в представи за своята ниска оценка от страната на връстници;
- присвояване на агресивни намерения при решаване на конфликтни ситуации;
- реално взаимодействие на децата, когато те постоянно очакват атака или „мръсно от страната на партньора.
 
Всичко това говори за това, че главния проблем на агресивните деца е в сферата на отношения от страната на връстници. Обаче, тези проблеми не са еднородни в групата на агресивни деца. При изследване на агресивни деца са открити съществени индивидуални разлики, както в характера на поведение, така и в психологични характеристики. Ще разгледаме индивидуални варианти на агресия в предучилищна възраст.
 
Индивидуални варианти на детска агресия.
 
Сред агресивни деца доста добре се забелязват три групи, които се различават:
 
·         Според своипсихологични характеристики (честота и степен на агресивни действия);
·         По ниво на развитие на игрова дейност
·         По своя социален статус в групата на връстници.
 
Ще спрем върху описание на тези типове.
 
Първата група се състои от деца, които по-често от другото използват агресия като средство за привличане на внимание на връстници. Те, като правило, доста ярко изразяват свои агресивни емоции (викат, крещят силно, разхвърлят предмети); тяхно поведение е насочено към получаване на емоционално отражение при другите. Такива деца се стремят да контактуват със връстници; да получавайки внимание на партньорите, те се успокояват и спират свои предизвикващи действия. Такива деца агресивността е моментна, ситуативна и не се отличава със особенна жестокост. По-често те използват физическа агресия (пряка или косвена) в ситуация за привличане на внимание.
Тяхна агресия носи непроизволен, непосредствен и импулсивен характер; техните враждебни действия бързо се сменят със дружба, а противостояние срещу връстници – със готовност за сътрудничество със тях. Техни агресивни действия се отличават със ситуативност, най-ярко изразени емоции се наблюдават по време на самите действия и бързо угасват. По данните на социометрично изследване, деца от тази група има невисок статус в групата на връстниците – тях или не ги забелязват или не възприемат сериозно, или избягват. Според думите на връстниците, такива деца „Всичко чупят, „Винаги пречат, „Не слушат никой. Данните от психологично изследване показват, че такива деца се отличават от другите със следното:
 
·         ниско ниво на интелект, както общия така и социален;
·         неразвита произволност;
·         ниско ниво на игрова дейност, те не умеят да поддържат играта и се стремят да обърнат внимание върху себе си, използвайки деструктивни действия и разрушавайки играта на другите.
 
Такива деца обикновено игнорират нормите и правила на поведение (както по време на игра така и извън играта), доста шумни, демонстративно се обиждат, викат, обаче, техните емоции носят повърхностен характер и бързо преминава в по-спокойно състояние. Всички тези данни позволяват да се предположи, че в този случай ние си имаме работа със някои изоставания в общо психическо развитие на детето. Той има остра нужна от внимание и признание от страната на връстниците не може да с реализира чрез традиционни форми на детска дейност като средство са самоутвърдяване и самоизражение те използват агресивни действия. Този вариант на детска агресия може да се нарече импулсивно-демонстративна, тъй като главната задача на детето в този случай – да демонстрират себе си, да обърне внимание върху себе си.
 
Втората група се състои от деца, които използват агресия основно като норма на поведение при общуване със връстници. При тези деца агресивни действия играят роля на средство за достигане на някаква цел – нужния предмет, или водеща роля в играта, или да спечели срещу партньора. За това свидетелства в частност факта, че положителни емоции те изпитват след достигане на резултата, а не в момента на агресивните действия. Дейността на тези деца се отличава със целенасоченост и самостоятелност. При това при всяка дейност те се стремят към лидерство, подчинявайки и подтискайки другите. За разлика от предишната група, тези не се стремят да привлекат внимание на връстниците върху себе си. Като правило тези деца са популярни в групата на връстниците, а някои стават „лидери. Сред всички форми на агресивно поведение, при тези деца по-често се среща пряка физическа агресия, която между другото, не се отличава със голяма жестокост.
 
По време на конфликтни ситуации те игнорират преживяното или обиди от страната на връстниците, ориентирайки се само по собствени желания. По резултати от изследвания, тези деца обладават със следните особености:
 
·         високо ниво на интелект (както общия така и социален);
·         добре развита произволност;
·         добри организаторски способности, умение да организират игра;
·         доста високо ниво на развитие на ролева игра;
·         висок социален статус в групата на връстниците.
 
Деца от тази група добре знаят и на суми приемат норми и правила на поведение, но постоянно ги нарушават. Нарушавайки правила, те оправдават себе си и обвиняват свои приятели, устремени да избягат от негативни оценки от страната на възрастния: „Той първи започна, „Той първи започна, аз не съм виновен. Положителна оценка от страна на възрастния е доста важна за тях. По това време те все едно не забелязват собствена агресия; техния начин на действие за тях е нещо нормално, нормално и единствено възможно средство за достигане на свои цели. Например, бутайки от площадка своя връстник, момчето заявява: „А какво да правя, аз също искам да играя, а той ми пречи. Този тип агресия на децата може да се нарече нормативно-инструментален.
 
Третата група се състои от деца, които нанасят щети на другия приемайки го за самоцел. Тяхна агресия няма каквато и да е видима цел – нито за околните нито за самите тях. Те изпитват удоволствие от самите действия, носещи болки и унижен
Views: 523 | Added by: mamma_ronni
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]